XIX век

Мъжка мода от 1878 година

В XIX век модата вече има своя център и се диктува основно от Париж. Освен това тя се интернационализира и в много страни по света започват да се интересуват и обличат по модата. Дамската мода се диктува от Париж, а мъжката от Лондон. Това е времето, когато в модата навлиза думата шик. Новото в модата е, че след 1850 година започват да се издават и журнали с илюстрации във всички европейски държави и Америка.
До 1820 г. в дамското облекло продължават да се отразяват някои тенденции на Френската революция, както и влияние от класическа Древна Гърция. Роклите са свободно падащи, драпирани на едри гънки в светли тонове. Горните дрехи са от по-ярки цветове. Носят се и разнообразни шалове и манта. Косата се носи на кок и украсена с панделки и пера. За разлика от предишния век, козметиката се използва малко, едва забележимо. Ръкавиците са широки и напомнят ренесансовия период.

                                                                                                            Модата на 1870 година

От 1830 г. в дамската мода навлизат тясната талия и по-късите поли. На мода излизат шапките с големи периферии, украсени с пера, цветя и закриваши лицето. За мъжете вечерният фрак става задължителен в комплект с жилетка и тесни панталони. Цветовете са строги и задължителни — черно, сиво и бяло. Задължителни са и колосаната яка и вратовръзката. За работа мъжете носят бомбета, а за излети -сламени шапка.
Изобретяването на механичния стан и шевната машина, както и големите магазини с много стока променят из основи света на модата. Френската висша мода поема кормилото. Англичанинът Чарлс Фредерик Уопт, който имигрира в Париж през 1845 г. става първият законодател на висшата мода като въвежда колекциите от нови облекла и за първи път използва живи модели, които да демонстрират тези облекла. Дрехите са скъпи и малцина, както и днес могат да си ги позволят, но в магазините за конфекцияобикновените граждани могат да закупят техни копия. По този начин висшата мода формира тенденциите в женското облекло.
От 1840 г. нататък се завръщат отново обемните форми и под полата се поставя не само една фуста, но се добавят допълнителни пластове и слоеве. Всичко това води до създаването на кринолина. Той представлява конструкция, която се надява под роклята, направена от дърво и приличаща на издута бъчва. Полата е подсилена и с банели. Кринолинът става много тежък и неудобен към средата на века и поради тази причина е изобретена метална мрежеста конструкция с меки връзки. Фустата изчезва от употреба и полата се носи директно върху металната конструкция. Едва към края на века полата се връща към естествения си вид и облеклото е елегантно и женствено отново.

Няма коментари:

Публикуване на коментар